Картините с цветя и дървеса са част от един по голям цикъл под надслов “Малки картини”, състоящ се от две части: “Шепотът на листата” и “Други малки картини”. Характеризират се с размерите си, които с малки изключния, винаги са 10 х 10 см. “Шепотът на листата” е продължение на една от първите ми поредици от картини, “Дървеса и цветя през времето”.

Дървесата, цветята и растенията винаги са били неразделна част от живота ни. Отвъд декоративното им приложение, те носят символичен смисъл, който е свързан със сюжета на всяка една картина.

Ботаническият симвoлизъм се подчертава от литературата на античността, когато растенията са били използвани като метафори за добродетели или пороци.

В класическата митология някои същества биват преобразявани в цветя или дървеса като награда или наказание за делата им. Такава е историята за Нарцис, суетния младеж, който се влюбва в отражението си и се превръща в едноименното цвете. Други растения се споменават като атрибути на различни богове и богини: гроздето се свързва с бога на виното Бахкус; царевицата, пшеницата и дръги зърнени култури – с богините на плодородието и селското стопанството Деметра, Церера и други.

Религиозните писания също предоставят богатство от символи, свързани с различните дървеса и цветя. Библията и апокрифните текстове са потвърждение за това.

Трети основен източник на символи свързани с цветята са средновековните книги, съдържащи билкови рецепти. Те описват естествените свойства на растенията, метода на култивирането им, както и готварски рецепти и приложението им в медицината.

Днес, връзката между дървеса, цветя и растения и различни културни традиции, митология, музика, изобразително изкуство, архитектура, декорация, медицина и не на последно място – прехрана, продължава да бъде дълбоко изследвана и обогатявана.

С увеличаването на познанието ни за растителния свят, осъзнаваме, че той не е просто източник на материал за прехрана, подслон, лечение, или прилагане в религиозните ни традиции и практики. Той е дълбоко свързан с регулирането на наземната температура, като по този начин предотвратява ерозията на почвата, действа като “белите дробове” на планетата, и т.н. Също така, дървесата и цветята имат способността да “разговарят” помежду си чрез сложна система на “шептения”, които те си разменят чрез корените под земята. Не е изненадващо, че през вековете “структурата” на дървесата и растенията се използва за класифициране и представяне на комплексна информация.

Според Манюел Лима в книгата му “The Book of Trees. Visualizing Branches of Knowledge”,

“В хода на човешката история, структурата на дървото е използвана за да бъде обяснен почти всеки аспект от живота: от родствени връзки до кардинални добродетели, от правни системи до научни области, от биологични асоциации до бази данни. Тя е толкова успешен модел за графичното представяне на различни взаимоотношения защото прагматично обяснява материализацията на разнообразието и множествеността (предствени от разклонението на короната, клоните, вейките и листата) от единството (представено от централния ствол на дървото, който от своя страна е свързан с общ корен, източник или произход). Този модел продължава да има голямо значение в сферата на генетиката, лингвистиката, археологията, епистемиологията, философията, генеалогията, компютърните науки, библиотекарските и информационни науки, наред с много други.”

Манюел Лима описва и открития от Леонардо да Винчи математически принцип, проследяващ съотношението между размера на ствола на дървото и размера на неговите клони, което се наблюдава във всички видове дървета. Леонардо да Винчи отбелязва, че “с разклонението на клоните на дърветата, на каквато и да е височина, площа на общото напречно сечение на клоните на дървото е равна на площа на дънера”. Тази корелация лежи в основата на моделирането на реалистичните компютърно-генерирани математически графики (фрактали).

Нещо повече, през 2011 г. тази корелация довежда физика Кристоф Илой до друго откритие, в което той установява, че причината за гореупоменатия принцип, описващ разклонението на клоните на дървото не се корени в начина по който водата тече през клоновата система на дървото, а е свързана по скоро с необходимостта на дървото да устоява на напора на вятъра. Така излиза, че дървото има фрактална структура, която отразява нуждата му да се съпротивлява на огъващата сила на поривите на вятъра. Това откритие се използва широко в по- ефективното проектиране на ветро-устойчиви обекти и сгради с усилието на човека, опитващ се да опитоми природата.

Така или иначе, най-разпознаваемия символ на дървесата и растенията си остава свързан с корените, раждането, поникването и растежа, процеса на гниене, сезонната смъртност и прераждането, всичките съставляващи цикъла на живота. Структурата на дървото въплъщава ранните гледни точки за подредбата на универсума: корените са се смятали за подземния свят и място на прозход (дома), стволът е бил оприличаван на земята, а короната на дървото – свързана с небесата. Множество от фолклорните герои са се устремявали към небесата. Това подчертава непрестанния стремеж на човечеството към завоалираните тайни на небесата и универсума. Във всички епохи, човечеството е постигало духовно просветление и спасение, достигайки върха на Дървото на живота.

Накрая бих искала да отбележа, че съм се фокусирала основно върху артистичното представяне на дървесата и цветята, със значението им, както и да доставя визуално удоволствие на публиката. Не съм ботанист и нямам за цел тези малки картини да се използват с начуна цел, тъй като те не са 100% ботанически коректни. Обикновената цел на тези колекция от миниатюри е да изградя мозайка от натюрморти на цветя и дървеса, които използваме в ежедневието си, за да украсим пространствата които обитаваме, да отбележим важни събития в живота на близките ни, да се преклоним пред качествата за прехрана и лечение които тези растения имат, както и да ги превърнем в малки амулети, които имат символична предпазна функция за нас.

Всеки от тези натюрморти може да бъде разглеждан като отделно изображение със собствено значение. Но, те също така са компактна мозайка или сериграфия. Затова носят името “Шепота на листата” – те са като малко ехо, идващо от разнообразните ботанически обитатели на гората, което достига до нас като поредица от ефирни вълни. От всеки един от нас зависи дали ще чуе това ехо, какво специфично послание ще извлече за себе си и как ще го почувства.