Силвия Карамфилова

“ГРАДЪТ НА ЧОВЕШКИ ИСТОРИИ” е част от цикъла “Градът”, по който започнах да работя през 2016 г. За да създам тази картина вероятно е важен факта, че досега съм живяла в големи градове. Когато се озовах в граничната област в Белгия, Люксембург и Франция осъзнах, че мащабите на един град влияят върху това как човек възприема света около себе си.

Различни хора основават градовете. Всички те донасят в тях своя дух, житейски опит, култура, интереси, желания, и т.н… Изпълват града със своите истории, които се сливат в едно, създавайки общия облик и обуславяйки специфичния характер на всеки един град. Всеки, избирайки града в коийто живее, се превръща в част от градската среда и така допринася за развитието, промяната и естествено упадака му. Градът предоставя поле за общуване, обмяна, сливане или сблъсък между различни елементи: хора, мисли, идеи, умения, интереси, желания, чувствителност, стоки, богатсва, идеологии, дори и нелепици.

Картината не e илюстрация на конкретен град, а по скоро е събирателен образ, в който се преплитат различни архитектурни елементи и стилове, представящи различни култури и традиции. Резултатът – е един приказен силует, чийто многобройни златисти куполи искрят, потопени в светлина. Тя въздейства не само пряко, но и носи своеобразно настроение.

Независимо от различните истории, събрали различни хора от разни краища в един град, усещането е, че ежедневния ритъм на живота е еднакъв почти навсякъде. Типичните за града споделени човешки съдби на семейства, приятелства, случайни или служебни отношения са характерни за всеки град. Абстрахирайки се от всичко това ние разбираме, че много често границите между нас затихват и изчезват и това ни подсказва, че трябва да се стремим да предоляваме различията си.

Картината в даден момент звучи повече като гравюра. Носи геометрична структура, която използвам често. Може би тук е уместно да припомня мисълта на немския математик, астроном и астролог Йоханес Кеплер, който казва, че “геометрията е архетип на Красотата в света.”

Всъщност противопоставям старите класически градове с тяхната специфична атмосфера на новия тип градове така наречните “умни градове” с технологичните им иновации и постоянно видеонаблюдение… В тези стари чаровни и недотам чаровни градове (защото всичи ние имаме любими градове по света) ние носим все още чувството на своя вътрешна свобода. Какъв ще бъде града на бъдещето?!… Ще покаже времето…

За съжаление тази картина не присъства физичеси в изложбата, поради логистични причини, но е неотменна част от нея.