Силвия Карамфилова

“БЕЛИ БОЖУРИ” е част от цикъла картини под надслов “Дървеса и цветя през времето”, по който работя от дълго време и към който се връщам често.

Идеята за нея идва от различни истории в свещените книги. Но и ми бе подсказана от пътуванията ми в Близкия Изток. Дървесата и цветята винаги са били неразделна част от ежедневието ни, като символи в различни културни традиции, митология, музика, изкуство, литература, медицина, архитектура, декоративност и не на последно място – прехрана. Дървесата и цветята ни подсказват изключителни примери за неподчинение, кураж, упоритост, находчивост и изобретателност. Символиката им е използвана в творбите на много художници, предавайки скрити послания, които е могло да бъдат дешифрирани от специалисти, запознати със значението, цветовете и тяхната етимология. Цветята също така са помагали на хората да проявят чувствата си без да използват думи.

Митологията около произхода на божура е разнообразна. Идва от Китай, където е бил култивиран преди повече от 2000 години. Това невероятно красиво растение е наречено “цар на цветятата” или “имперско цвете”. Божурът е донесен в Европа през 1789 г. Неговата символика е: чест, красота, любов, романтика, богатство, срам, спомени и възстановяване на сложни взаимоотношения. Тези значения се сменят с различните цветове на растението. Божурът е червен, бял и розов. В Европа названието му идва от името на лечителят на олимпийските богове Пеон и свидетелства за лечителските качества на божура, чийто корени, семена и цветове често са били използвани в медицината. Това е вечно растение, което цъфти за кратко, само от 5 до 10 дни.

Включих тази картина в изложбата, защото на първия ден след изолацията, миналата година, получих като подарък бял божур. Свързах рисуването на божура с неговото кратко цъфтене. Идеята ми е, че всички добри неща и събития в живота ни са краткотрайни и не бива да ги приемаме като даденост, защото могат да изчезнат за дълго, преди отново да ни се случат. Добре е да се стремим да уловим и запазим тези моменти когато са ни дадени, т.е. да живеем повече в настоящето.

Както споменах, божурът е вечно зелен храст, краткотрайно цъфти, и ако той се отглежда в правилните условия, би могъл да цъфти многократно. Божурът в моята картина е свързан с възобновяване на приятелството. Пандемията подложи на испитание много приятелства, изваждайки на показ истинския характер на трудностите, стоящи пред тях. Тя унищожи някои от тях, други – поднови. Тази картина е знак на почит към усилията, които всички ние полагаме, за да продължим приятелствата си въпреки различията и трудностите които възникнат.