Силвия Карамфилова

“МОСТЪТ НА РЕКАТА ДРИНА” е част от цикъла “Прозорци, Врати и Мостове”. Нарисувах я по време на първия локдаун във Франция през пролета на 2020 г. Включва два от компонентите – прозереца и моста.

• Прозорецът е архитектурен елемент съв символично значение в изкуството, който обикновено се свързва с посредничеството между вътрешното и външното. Той е място за наблюдение, неволно воайорство, комуникация, освобождаване, надежда, нови възможности или бягство. Независимо, че живота между стените е ограничен, достатъчно е да отворим прозореца и да погледнем навън. Така наблюдаваме и откриваме външния свят, природата и далечни хоризонти. Укпреваме чувството си за принадлежност и общност. Въздухът и светлината проникват и ни носят надежда, повдигайки духа ни.
• Мостът е елемент, свързващ две страни, два бряга или две пространства. Може да бъдат реален или абстрактен Прекосявайки моста, човек преодолява препятствие, което би могло да бъде конкретно, като река или долина или по абстрактно такова. Така той се превръща в преход или пътуване, но може да бъде и място за срещи. Всеки мост носи своята история.

Писателят, написал прекрасното есе “Мостове” е Иво Андрич, югославски романист, поет или автор на кратки истории, спечелил Нобелова награда за литература през 1961 г. Препрочетох четири от романите му за да стигна до идеята за тази картина: “Мостът на Дрина”, “Мостове”, “Олуячани” и “Трудна година”.

Картината носи в себе си следните елементи: прозореца, моста, реката, високите планини и орехите. Всички те имат своята специфична символика.

• Мостът е черен защото символизира средството за преодоляване на препятствието. Иво Андрич пише в “Мостове”: “Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание, защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли.” Той продължава “Накрая всичко, чрез което се изразява нашият живот – мисли, усилия, погледи, усмивки, слова, въздишки – всичко това се стреми към отсрещния бряг, към който се отправя като към цел и на който получава истинския си смисъл. Всичко това трябва да се преодолее и да премине нещо: безпорядък, смърт или безсмислие. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.”
• Препятствието всъщност е реката. Но е и символ на бурно протичащия живот, през който трябва да преминем, прехвърляйки мостове.
• Високите планини са пазители на тайните на хората живеещи там.
• На Балканите орехите са символ на плодородието и изобилието, но и символ на силна воля, твърдост, стабилност, издръжливост, устойчивост и съпротивление.

Картината подчертава решимостта на човека към преодоляване на трудностите.

За съжаление тази картина не присъства физичеси в изложбата поради логистични причини, но е неотменна част от нея.