Силвия Карамфилова

“ПЪТЯТ НА ЖИВОТА” Идеята за картината е инспирирана от сцена в един от филмите от “Трилогията на Кокер” на известния ирански режисьор Абас Киаростами. Тя включва три филма: “Къде е домът на приятеля?” (1987 г.), “Живот и нищо повече” (1992 г.) и “През маслиновите дървета” (1994 г.). Всички те са заснети в с. Кокер в северен Иран, което е било разрушено от силно земетресение. Свързва ги идеята за стойността на живота. В Трилогията проследяваме историите на различни хора, опитващи се да съберат това, което им е останало и да започнат от начало.

“През маслиновите дървета” разказва драмата на двама млади непрофесионални актьори. Един младеж предлага брак на момиче, чието семейство отказва да го приеме поради факта, че е беден и неграмотен. Тя упорито го отбягва когато са на снимачната площадка. Във финалната сцена на филма, двамата вървят нагоре по един хълм. Вероятно в този момент тя му дава отговора си и виждаме как той тръгва обратно надолу по пътя през маслиновите дървета. Публиката така и не разбира какъв е отговора.

Слува се това, което става в повечето случаи в живота – нищо не е черно, нито бяло.

Хареса ми зигзагообразния път на Киаростами и го позиционирах в необятно поле, състоящо се от осем последователни нива, подредени от долу нагоре на платното. Всяко едно от тези нива носи своята символика по пътя на живота:

1-во ниво: е вътрешността на дома, който е свещен и ни осигурява топлина, сигурност, прехрана, чувство за принадлежност, подкрепа, разбиране, окуражаване, красота, мечти, и т.н. Символите им са показани чрез красивите саксии с цветя, купата с плодовете и дантелената покривка, застлана върху масата. Домът е началната точка в живота на повечето хора. Това е мястото, което дефинира сърцевината и корените ни.

2-ро ниво: показва прага към външния свят – здравата дървена преграда на балкона. Предпазени сме докато сме млади, но идва момент, в който сме готови да напуснем дома. Изборът да се върнем остава индивидуален за всеки един. Ако решим да напуснем дома завинаги, нишката, кояти ни свързва с него може да се скъса; можем да я възстановим, но възела ще остане завинаги. Въпреки това, животът е по силен и преди да бъде взето подобно решение, ние трябва да излезем навън и да поемем по пътя на живота.

3-то ниво: началото на старта ни в живота, който обикновено се случва в спартански условия. Илюстрирано е чрез голата и напукана земя, която все още не е култивирана. Обработваме земята, поливаме я, садим първите дървета с надеждата, че ще пораснат и ще се превърнат в гора.

4-то ниво: е периода, в който събираме познание, в който учим. Пред нас е полето, изпълнено с безброй житни класове – познанието не е еднозначно. И затова житните класове не могат да бъдат вскичките златни.

5-то ниво: е тази фаза от живота ни, в която сме натрупали достатъчно познание и опит. Символът на това познание е огромната маслинена гора, в която дървесата са подредени. Маслината е символ на мъдростта, плодородието, успеха, здравето, късмета, победата, стабилността и основата на дома и корените, определящи кои и какви сме.

6-то ниво: е тази фаза от живота, когато се замисляме какво и как можем да дадем на семействата и общностите си. Илюстрирана е от разнообразните насаждения, дървеса и растения. Това са “плодовете” на труда ни, личното израстване през годините, които споделяме с другите. Не случайно тези насаждения са в по-труднопроходими планински терени – символ на трудностите, свързани с тези години от живота ни.

7-мо ниво: е времето от живота ни, през което придобиваме умението да синтезираме. Синтезът включва събирането на познание и опит и осмислянето им по пътя към мъдростта. Обикновено фактори като възраст, опит, интелигентност, познание, интуиция, здрав разум и различни личностни качества, стоят в основата на мъдростта, но до този момент никой не се е опитал да свърже всички тези фактори и да каже какво е това мъдрост. Чисто визуално съм се опитала да представя мъдростта в тази картина като планина, величествена и смирена. Тя има менящи се лица – може да бъде привлекателна и слънчева, но също така може да бъде и страшна и изпълнена с изненади.

8-мо ниво: е най-трудно за описание, защото предизвиква противоречиви чувства в мен, тъй като все още не мисля, че имам достатъчно познание за
истинската му същност. Това е последната част от живота, но не представлява смъртта, нито е необходимо да се случи в тази последователност. Бих я описала най-точно към момента като “озарение”. Мисля, че то не е дадено на всички. Избрах да го представя чрез образа на зигзагообразния път, който завива зад планините и върви към хоризонта, сливащ се с небесата, където има прозирни облаци, птици, ярка слънчева светлина, която струи на снопове, озарявайки всички предходни части от живота.

През всички тези периоди на живота, единственото сигурно нещо остава пътят, по който всички ние вървим от раждането си нататък. Те могат да се
случват в различна последователност от тази, която е показана в картината: някои от тях могат да бъдат прескочени или пропуснати; други могат да задържат човек по пътя му толкова дълго, че той никога да не продължи. Животът е шарен. Предлага ни множество възможности да се учим.