Силвия Карамфилова

“ЖЕНА ОТ ИЗТОЧНИТЕ СВЕЩЕНИ ЗЕМИ СВЕТА ЕВДОКИЯ” също e част от цикъла “De Personeae” (Личности), в който се опитвам да покажа поредица от интерпретации на личности в различни култури и идеи.

Видях я като мозайка на една от външните стени на Катедралния събор Свети Александър Невски в София, България. Нейното силно присъствие и волеви поглед ме привлякоха да разбера коя е Елиа Лициния Евдокия.

Житието разказва, че е родена в Атина или Антиохия (съвременна Антакия, Турция) около 400 г. и се е наричала Атиниада. Баща й е бил софиста философ Леонтий, който учи дъщеря си на литература, реторика и философия. По късно тя става императрица след приемането на Христянството и брака си с Византийския император Теодосии II (управлявал между 408 и 450 г.) в Константинопол. Става известна като Елиа Лициния Евдокия.

Евдокия използва влиянието си, за да помага на езичници и евреи. След отеглянето си от Константинопол, се посвещава на литературата. Най-известното й произведение са “Омирови” стихове или “Омирови шевици” ((Homeric centos (verses) or “Homeric stitchings”)). Тези стихове са сбор от фрагменти взети от Илиада и Одисея и “пришити” към библейски истории. За съжаление малко от литературните й произведения са останали, което обяснява защо не са толкова популярни.

Реших да интерпретирам образа й в картина заради огромното й преклонение към събирането на познание.

Периодът между 395 г. и 476 г., през който Евдокия е родена и живяла, е преходно време в поличиески, социален и религиозен аспект. Един от най интересните моменти в този процес е възникването на феномена на жената-владетел, “basileía”, официално приетото поделяно партньорство между мъже и жени владетели. С Флацила (355 – 386 г.), императрица и съпруга на Теодосий I, започва поредица от жени владетелки, които са използвали публичната си власт по начин, по който римския свят не в виждал дотогава. Евдокия се е смятала за една от най-предпочитаните от този тип владетелки заради интелигентността и достойнството си. В подкрепа на това е въздействието на Евдокия върху Теодосий II при вземането на решение за създването на университет в Константинопол през 425 г., съперничел с традиционните школи за класическо образование в Антиохия, Александрия и Атина. Преподаването в него е било фокусирано върху сечатаване на Християнството с класически дисциплини като граматика, реторика, философия и юриспруденция.

Като императрица, Евдокия предприема поклонение в Йерусалим, откъдето донася редица реликви. Заради приноса й към Източно Православната Църква, е призната за светица, чийто празник се чества на 13 август.