Силвия Карамфилова

“ЖЕНАТА СПУСЪК” е инспирирана от филма на съветския режисьор Сергей Параджанов “Цветът на нара” (1968 г.). Тя е и част от цикъла “De Personeae” (Личности), в който се опитвам да покажа поредица от интерпретации на личности в различни култури и идеи.

Филмът “Цветът на нара” представлява сбор от “филмови картини” (глави или епизоди), които разказват историята на поета трубадур от 18 век, познат под името Саят Нова (персийско наименование, означаващо “Цар на песните”). Тези необикновени филмови фрагменти обхващат различни мигове, изпълнени с послания. Със закодирани послания, в който поезията на Саят Нова е повече видима отколко чута. Историята е разказана повече в изображения отколкото в говор, напомняйки ни за периода на немия филм. Много от образността е взета от стиховете на Саят Нова. Регистрира в детайли света, инспириращ Саят Нова: национална архитектура, фолклорно изкуство, природа, ежедневие, музика, храна, облекло, традиции, ритуали, орнаменти и други. От гледна точка на символика и метафори, това е един уникален филм.

Един образ, който ми направи силно впечатление бе този на жена с шапка от пера, с почти призрачно присъствие, в сиво одеяние. Появява се за кратко, обикновено между два епизода, насочвайки пистолет във въздуха, натискайки спусъка. В резултат някой е ранен или убит въпреки, че прицела не е бил насочен конкретно. Избрах този образ и го интерпретирах като “Жената спусък” – тази която “обявява”, че се е случила промяна в низ от ситуации или предизвикана от самата нея… (питам се дали ще се появи такава жена – вестителка – в съвременния свят?…) Пистолетът не фигура в картината, защото за мен е по важен звука му, който предизвиква променящите се обстоятелства. Звуковите символи въздействат точно толкова силно върху зрителя, колкото и образите – символи.

Звукът на стрелящия пистолет е символ на внезапност и рязкост. Той разбива на парчета неподвижността и тишината. Озадачава и плаши. Предупреждава за промяна или смърт. Резултата от стрелбата е взривеното на хиляди парчета огледало в горната част на картината.

В три епизода от филма се появят три жени, прехвърляйки през пръстите си бяла, червена и черна дантели. Те не са показани в картината. Всеки цвят на дантелите представя трите важни фази в живота на човека: бялата дантела е символ на раждането, детството, невиността и откривателството; червената дантела е – на зрелостта, енергията и любовта; и черната – на старостта. Между всичките тези периоди се появява “Жената спусък” и тя е свързващото звено между тях. Надявам се да нарисувам и тези образи скоро.

Има и други важни символи в картината:

• Нар – един от най често използваните символи в арменската традиция, свързан с плодородието, съблазанта и желанието. Писатели като Уилям Сароян, художници като Леон Тютюнджан, и филмови сценаристи като Атом Егоян, го използват в творбите си, за да съхранят арменската културна памет. Нарът се среща и при провеждането на народни обичаи, отбелязващи различни периоди в живота като възмъжаване, поемане на път, сватби или погребения. Но Параджанов разрушава символа на нара, за да покаже и обратната страна – унищожаването вместо съзиданието, скръбта или отвращението вместо желанието и съблазанта и смърта вместо плодородието. Затова в моята картина има и син нар – тъмната страна на живота , а червеният е знак на традиционните арменски обичаи.
• Дървесата от двете страни на “Жената спусък” символизират растежа, упадъка и прераждането.

Правя уговорката, че “Жената спусък” е моя интерпретация на една малка част от този невероятен филм. Ако днес Параджанов би бил жив, можеше да не приеме тази трактовка, но смятам че тя също подсказва момент от нашия ден. Ако това е така, за оправдание ще цитирам самия Параджанов, който казва в един кадър от филма следното: “Светът е прозорец”. Ние всички се взираме през “нашите собствени прозорци” и виждаме различни образи, и интерпретирайки ги, научаваме нещо ново. Именно тази иедя лежи в основата на създаването на моята картина.