Силвия Карамфилова

“КЛЮЧЪТ, КОЙТО ОТВАРЯ ВРАТИ” е част от цикъла “Прозорци, Врати и Мостове”, създадена през 2018 г.

Ключът символизира възможноста ни за достъп до материалните или духовните същности, които са важни за нас. Свързани са преди всичко с вратите, входовете към непознатото, познанието, мистериите, силата, инициацията, тайните, новите пътища, забранените неща и отговори на любопитните въпроси. Дървените ключалки и ключове са били изпозвани още преди около 4000 години в древен Египет. В изкуството, християнските светци (Св. Петър), боговете на езичниците и средновековните царе и крале, са носели връзки с ключове, символизиращи техната духовна и светска власт.

Отваряйки или затваряйки врати, или ракли с богатсва, а защо не и нечия душевност, ключовете ни водят към непознати светове. Понякога те са разликата между свобода или затвор, или живот и смърт. В повечето случаи ключът е скрит дълбоко в нас и изборът дали да го използваме е изцяло наш. През 13 век персииският поет, учен, теолог, Суфи мистикът Мавлана́ Джалал ад-Ди́н Мухамма́д Руми́ пише “предполагате, че сте ключалката във вратата, но всъщност сте ключа, който я отваря.”

Картината е символ на обръщането навътре към себе си и търсенето на “ключове” или решения на проблемите, с които се сблъскваме в ежедневието си. Не случайно древните египтяни са ни оставили ключа на “Анх”, стар йероглив, обозначаващ думата “живот”. Така от началото до края, живота ни бележи поредица от избори “коя врата да отключим”.