Силвия Карамфилова

“КЛЮЧЪТ КЪМ ОМАГЬОСАНАТА ГРАДИНА. ДВА РАЗДЕЛЕНИ СВЯТА.” е част от цикъла “Прозорци, Врати и Мостове”. Направих я по време на първия локдаун във Франция през пролета на 2020 г. Включва един от компонентите на този цикъл – вратата.

Картината представя два отделни свята, разграничени от масивна каменна стена. Единият – тъмен, суров, донякъде враждебен, застлан с камъни. Другият – е свят на спокойствие, тишина, красота, прозрачност, искряща светлина, съзерцание, чувство за простветленост и свобода. Свят органично свързан с природата и съприкосновението със стихиите, откривателството, комуникацията, социализирането, и обновлението на сетивността. Уморената душа е притисната в “каменните стени” на сивото катадневие. Светът, ограничен от каменната стена, е свят на притвореност, изолация, самота, скованост и забвение.

Двата свята са разделени от врата. Символ дълбоко вкоренен в съзнанието ни – идеята за преминаването на границите или затварянето им. Вратата открехва пред нас и друго пространство. Тя е праг, метаморфоза, потенциална възможност или ново начало. Но може да бъде също така и граница, бариера или пазител на тайна. Понякога за получаването на достъп е достатъчно да натиснем бравата, а в друг случай вратата остава заключена и трябва да изберем дали да я преодолеем мирно или със сила. Можем да почукаме или да се споразумеем с пазителя или да предоставим парола, осугуряваща ни преминаването.

В конкретния случай вратата, разделяща двата свята е отворена. В повечето случаи, ключът за отварянето й е дълбоко скрит в нас и изборът дали да го използваме е изцяло наш. През 13 век персииският поет, учен, теолог, Суфи мистикът Мавлана́ Джалал ад-Ди́н Мухамма́д Руми́ пише “предполагате, че сте ключалката във вратата, но всъщност сте ключа, който я отваря.”

Бих искала да подчертая, че от една страна картината е алюзия към приказката-новела на Франсис Ходжсън Бърнет “Тайната градина” (публикувана за първи път през 1911 г.), една от най-четените класически творби в детската литература. От друга страна, ни намеква за локдауните, които трябва да преживяваме. Подобно на главната героиня в новелата, разглезеното малко момиченце от богато британско семейство, осиротяло след тежка епидемия от холера в Индия, се озовава в изолираното имение на вуйчо си в Англия. Много от нас също така се оказаха изолирани от семействата си, приятелите си, работата си и външния свят. Малкото момиче научава за съществуването на заключена преди много години градина след смъртта на жената на нейния чичо и решава да я открие. Намира ключа и вратата към нея. Градината е обрасла със спящи розови храсти и лозници, с нови израстъци по тях и започва да ги прочиства. Грижите й за растенията довеждат до трансформация в самата нея: става по мила, деликатна, внимателна, любознателна и дружелюбна. С времето, се запознава и със сина на чичо си, който е в инвалидна количка и още едно момче – градинар в имението. Тримата засаждат нови растения за да възродят градината, синът на чичото бавно прохожда и чрез приятелството си и съприкосновението с природата, трите деца порастват по-здрави и щастливи.

След изолацията ни през 2020 г. много от нас преоткриха връзката си с природата и контраста с предишния ни начин на живот, обуславящ се от непрестанната надпревара за прехрана и материални придобивки. Това, на което гледахме като на даденост, сега придоби друга стойност за много от нас. Така поехме по пътя на трансформацията на душите и възгледите си с помоща на природата от която сме неразделна част. Едни от нас ще продължат по този път, други – не. Зависи от това кой ще открие “ключа” към омагьосаната градина и ще я превърне в истинска такава чрез грижите си.