Силвия Карамфилова

Въпреки, че се различава, картината “ЛОКДАУН” е част от цикъла “Прозорци, Врати и Мостове”. Тя е спонтанна реакция към събитията, които всички преживяваме през последната година. В нея няма врата или прозорец, но има клетка, в която е затворен един цял град, който сам по себе си се състои от многобройни сгради с врати и прозорци.

Града в клетка стои над изсъхнала, напукана, пуста земя. Тъмни облаци се стелят над града. Бавно се разразява буря, символизираща случващата се промяна. От лявата страна на града се вижда разпознаваемия знак за биоопасност, наложен в световен мащаб от Дау Джоунс през 60те години на миналия век. Той обозначава “опасност” на всички езици. Нормалният ход на живота е силно нарушен. Призовани сме да прилагаме универсални предпазни мерки за защита срещу неизвестен инфекциозен агент, представляващ риск за здравето и живота ни.

Посланието е ясно – животът е затворен в клетка, ограничен и осакатен. То, посланието, отразява начина по който повечето от нас се чувстват – застрашени, изтитващи страх за живота си, неспособни да се доверим на тези около нас, свивайки се в черупките си, изпаданали в невъзможност да градим планове за бъдещето, сърдити и унизени, а едва ли да говорим затова да имаме мечти. Светлината проникваща през прозорците на сградите в града, е затъмнена от затворническа решетка. Тя ни поставя във физически локдаун, който влияе и на душевното ни състояние.

Въпреки всичко, душите ни са все още свободни, освен ако не сме взели решение да затворим и тях чрез начина си на мислене. Душите са белите птици, излитащи през решетките и реещи се на хоризонта. Там в далечината, също така, виждаме и синьото море. Там няма тъмни, буреносни облаци. Лодки свободно плават в синевата. Panta Rhei… Всичко тече, всичко в живота преминава и времето подлежи на промяна. Но преди това да се случи, има път който следва да бъде извървяван от всеки един от нас и той може да приеме различни форми и израз.

Така, пред града се простира прашен и напукан път, на който стои човек, насочил поглед към града в клетка. Той би могъл да бъде всеки един от нас. Той е наясно, че трябва да мине през града и да продължи по пътя, който води до морето и природата, където ще се срещне отново със свободата си. Това е избора, който всеки един от нас трябва да направи… дали да остане в клетката или да продължи да се движи напред по пътя към свободата.