Балканите са кръстопътят между Изтока и Запада, но в същото време са и мост между тях. Някога този път са наричали „Виа Милитера”. И до ден днешен регионът продължава да бъде кръстопът, на който духат турбулентни исторически, социални и икономически ветрове. Балканите най-сполучливо описва Петър II Петрович Негош, княз и владика на Черна Гора, почитан поет и философ, известен с епичната си поема от 19 в. „Горски Венец”:

„Тук воюва тялото с душата,
Тук брегът воюва с морето,
Тук студът воюва с топлината,
Тук воюват вихри с ветровете,
Тук живот воюва с живота,
Тук народ воюва с народа,
Тук човек воюва с човека,
Тук воюват дните с нощите,
Тук духът воювува с небето.”
(П.П. Негош, „Горски венец”, 19 век. “Сръбски поети. Антология”, 1946 г., стр. 244 – 245)

Въпреки гореописаните думи на раздор, толкова точно описващи Балканите, хората, населяващи това малко парче земя, са съжителствали векове наред въпреки различните си етноси, религии и политически принадлежности и пристрастия.

Тази поредица от картини представляваше мозайка от импресии за историческото съжителство на различните етнически и религиозни групи в балканските страни, изразено чрез архитектурата на техните храмове (църкви, синагоги, джамии), често позиционирайки ги в близост едни до други; както и техните приличащи си къщи, музика, герои, и други.

Започнах работата си по цикъла в родния ми град София. Там, в тесен кръг, в центъра на града могат да бъдат видяни четири храма: източноправославна и католическа църкви, синагога и джамия. Всички те са изградени върху седем исторически пласта, съставляващи града, и стоят там непокътнати и до ден днешен, представляващи типичната за нас жителите на този град толерантност, която сме развили през вековете на съжителство един с друг и сме успели да съхраним и до ден днешен.

Основното послание е, че границите не са тези, които ни разделят на Балканите, а това правят собствените ни предразсъдъци. Колкото по-скоро се опитаме да ги превъзмогнем, поне частично, толкова по-лесно ще ни бъде да продължим да живеем в толерантност и разбирателство така както сме го правили векове наред, запазвайки по този начин националния си дух.

Интересното в този цикъл е, че докато се опитвах да убедя публиката да се замисли над идеята за превъзмогването на предразсъдъците си и „историческия си багаж”, излизаше наяве и възможността да преосмислим участието си в големия миграционен процес на хора и идеи, който се е случил много отдавна в миналото и продължава да се случва до някаква степен и до ден днешен.Този процес включва преминаването и на основните идеи обуславящи Западния свят, изразени чрез хуманитарните науки, изкуствата, социалните и естествени науки, дошли от Изтока и преминали през земите ни в Балканите, претърпяли трансформация по пътя си към крайната дестинация.