Живеем в много активен, забързан, и турбулентен свят с много проблеми и трудности. Често забравяме, че човечеството се е развило не само въз основа на модерните технологии и материални придобивки, но преди всичко въз основа на духовното. Повечето от нас обичат да пътуват и да посещават различни места, които ги интересуват, но малко от нас си задаваме въпроса защо още от самото начало на човешкото съществуване хората рисуват…

За да изхранят себе си, хората е трябвало да събират корени и растения и да ловуват. В пещерите на Ласко, Ла Мут и Алтамира, по скалите на Африка и Сибир, както и в Индонезия, откриваме многобройни скални и стенни рисунки някои от които са били с малки размери. Защо е било важно за някой в онези времена да рисува изображенията на животни, растения и други неща? Защото той е осъзнавал, че съществува нещо необяснимо в заобикалящия гo свят.Така той е запечатвал на стените на пещерите изображения от магическия свят на животинското царство, вярвайки че може да омагьоса животните, които той преследва и, че ще бъде по-лесно да изхрани племето си. Така е започнала зората на изобразителното изкуство чрез практикуването на магия. Често тези наши предци са правели това на малки пространства.

Русуването на малки картини по късно се трансформира в илюстрации на документи и манускрипти, помагайки на тези, които са искали да четат във време когато, преди да бъде изобретено печатането, това занимание е било труднодостъпно. Малките изображения са съдържали истории и са придавали значение на писаното слово. По-късно малките картини се свързват директно с книжната живопис. Тези украси понякога са били изрязвани от страниците на книгите или документите, така че да бъдат пренасяни по лесно и са приличали на миниатюри.

По нататък, изхождайки от ръчно-преносимите миниатюри, хората започват да си поръчват от художниците да им рисуват малки (мини) портрети – малки картини, които са имали същата роля като тази която имат фотографиите/ снимките, пренасяни в портфейли/ портмонета и/ или телефони днес. В Англия от 16 век, съвременниците на Елизабетинската епоха са носили в джобовете си малки, изрисувани портрети на близките си като знаци/символи, използвани за „лично удоволствие”. Размерите на тези картини стават популярни сред колекционерите и често биват наричани „джобни или ръчно-преносими миниатюри”.

Вдъхновението ми за идеята за малките картини дойде от собствените ми лични преживявания, в които получателите на някои от тези картини бяха деца. Малкия им ръст и ръце обикновено не биха им позволили да държат или носят картини с по големи размери и да ги разглеждат внимателно отблизо. Бързо забелязах, че малките дъски (10 х 10 см) са лесни за държане от деца и някакси ги подтикват да бъдат много по-любопитни към изображенията върху тях. Освен това, се засилваше и интереса им към изкуството като цяло. След това забелязах, че и възрастните също са очаровани от тези побиращи се в ръката картини и гледат на тях като преносители на послания или пожелания „облечени” в един жив материал какъвто е дървото и нарисувани с акрилни бои. Така те имат възможността да ги купят за някой близък и да му предадат важно съобщение, което да намери лесно мястото си в различни среди или интериори.

Имам и набюдения затова, че някои хора не харесват размера на традиционните картини, които изискват истинска галерия или изложбена зала, в които да бъдат удачно представени. Не е необходимо хубавото и качествено изкуство да бъдат с „циклопски” размери. Някои екземпляри на изящните изкуства и/или предмети с антикварна стойност всъщност са съвсем компактни и позволяват да бъдат представяни в много по-интимна среда.

През последните няколко десетилетия стила ни на живот се промени много. Независимо, че преживяваме локдауни причините за които са различни болести, ние сме много по мобилни физически отколкото някога сме били. Телефоните ни са мобилни. Медийте ни са мобилни. Дори и обиталищата ни често са мобилни. В този смисъл – защо и част от изкуството ни да не бъде мобилно?

Художниците продължават да изучават възможностите на миниатюрата като стил на рисуване. Много от тях са привлечени от предизвикателствата и ограниченията на един процес, който изисква прекомерна концентрация, съзидателност и търпение. Други, като мен, са привлечени от интимността на малките картини, както и от възможността да постигнат достатъчно убедително символизма на изображенията, които рисуват върху миниатюрни повърхности. Тези изображения придобиват магично присъствие в съчетание с други материали като кристални елементи, нишки от арматурно желязо или метални пирони, които имат отличната способност да отразяват светлината и да придават допълнителна сила на метафоричните послания на картините.

Във всяка една от „малките” ми картини разказвам история не само за деца, но и за възрастни. Независимо, че в съвременния деструктивен свят има много грозота, разрушение и дисхармония, умишлено съм избрала да показвам красивото, изящното, симетричното и вдъхновяващото. Надявам се, че ще се насладите на тези малки съкровища и ще ги споделите с близките и приятелите си.