Силвия Карамфилова

Картината “КОРЕНИ” е част от цикъла от картини “Думи”, към който се връщам от време на време.

Тя е органична част от общата идея на изложбата, разказва историята на нашето начало. Мястото където сме се родили и откъдето сме започнали. Придава значение и на понятието за “закотвяне”, което ни държи стабилни и съсредоточени, независимо от това в каква посока ще решим да поемем. Ако предишните две картини призовават да обърнем погледа си към външния свят, в случая тази ни подтиква да се замислим какво означава за нас понятието “корени”. Съзнаваме добре, че нито едно навлизане в непознатото не би могло да се случи, ако нямаме ясната представа за това откъде сме тръгнали и самосъзнанието за това кои сме.

Корените на Дървото на живота лежат дълбоко и се разпростират в недрата на земята, която всъщност е нашия вечен дом. Клоните му са устремени високо в небесата. Те поглъщат животворните слънчеви лъчи, позволявайки ни да растем, да се развиваме, да цъфтим, да изгаряме, да вехнем и отново да се преродим с идването на пролетта. Дървесата са ни предоставяли подслон, закрила, прехрана, средства за лечение, огън, енергия, оръжия за отбрана, сечива и строителни средства. Те могат да преодолеят и най-силните бури и затова е написано много за тяхната сила и издържливост.

Според Манюел Лима в книгата му “The Book of Trees. Visualizing Branches of Knowledge”, “дървесата ни подсказват важна метафора за създаването на системи за класифициране на познанието. В хода на човешката история, структурата на дървото е използвана за да бъде обяснен почти всеки аспект от живота. Структурата на дървото сполучливо онагледява материализирането на разнообразието (предствено от разклонението на короната, клоните, вейките и листата) от единството (представено от централния ствол на дървото, който от своя страна е свързан с общ корен, източник или произход).”

В картината, сгушен в корените на дървото, градът представлява единството, пораждащо разнообразието от истории, който всеки един от нас носи в себе си от раждането. Те – се разклоняват, преплитат се, сблъскват се, засенчват или се стимулират в процеса на растежа. Някои от тях никога не заършват цикъла, като никога не се завръщат в първоначалната си точка. Във всички случаи, обаче мънички частички от това единство продължават да съществуват в нас и определят характера ни.