Силвия Карамфилова

“ПЪТЯТ КЪМ ПРОМЯНАТА НИ ПРИЗОВАВА” е част от поредицата ‘Прозорци, Врати и Мостове”. Представлява покана да се отправим към непознатото и промяната.

Наблюдавайки през прозореца откриваме, че се намираме в един уютен дом, в който има удобство, прехрана, и чувство за сигурност – вода в каната и плодове. Крушите са символ на безсмъртие и просперитет. Крушовите дървеса имат дълъг живот. В Китай почитат крушата като символ на удобството и уюта, но в същото време и като символ на раздялата.

Така картината приканва този, който е отворил прозореца към външния свят, да се замисли за това дали да се откаже от зоната си на комфорт или да се отправи по пътя към зелени полета и пасища, разноцветни гори, минавайки през мостове и плавайки през далечни морета, дирейки новото в живота. Прозорецът е архитектурен елемент със символично значение в изкуството, който обикновено се свързва с посредничеството между вътрешното и външното. Той е място за наблюдение, неволно воайорство, комуникация, освобождаване, надежда, нови възможности или бягство. Независимо, че животът между стените е ограничен, достатъчно е да отворим прозореца и да погледнем навън. Така наблюдаваме и откриваме външния свят, природата и далечни хоризонти. Укрепваме чувството си за принадлежност и общност. Въздухът и светлината проникват и ни носят надежда, повдигайки духа ни.

Има и друг важен символ – този на моста. Той е елемент, свързващ две страни, два бряга или две пространства. Те могат да бъдат реални или абстрактни. Прекосявайки моста, човек преодолява препятствие, което би могло да бъде конкретно, като река или долина, или по абстрактно такова. Така мостът се превръща в преход или пътуване. Но може да бъде и място за срещи.

И така… постарайте се да напуснете вашия “локдаун” и тръгнете към непознатото. Пътят към промяната ни призовава… Може би най-смелите пътешественици са тези, които вече са минали по пътя и през моста, и в момента плават в малката червена лодка към хоризонта. Бон воаяж!